С любов и мъка

А, приятел ли съм ти?

Сякаш стъпвам бос по натрощени стъкълца.
Виждайки омразата по техните лица.
Тея шибаняци са кат въдица.
Оплашени.
К'во ме гледаш мухльо?
Гледаш колко съм страшен?
Не, не съм.
Просто съм такъв какъвто съм
и ако пак се раждам,
искам пак от кръв и плът да съм.
И ако падна да стана, да крещя,
да взема глъдка въздух, а не да мълча свит като путка.
Дишай и стига си въртял зад гърба ми.
Дишай и стига си живял в милостта ми.
Колко пъти идваш и се мазниш галантно,
а колко пъти аз те търпя толерантно.
И колкото пъти задържах яростта в мене си,
толкова пъти преебавах само себе си.
Болкаа.
Най-голямата болка, която знам.
Шибаната ми болка, която идва от там.
Колкото пъти тръгваш срещу враговете си,
толкова пъти имах предатели в редовете си.
Братко, умирам, братко и се плаче.
И знам накрая само мама ще плаче.

[Припев] (х2)
Ей, мамо, само ти не ме предавай мамо (само ти)
и така както си ме довела тук изпрати ме сега.
С цялата си любов и мъка.

Проливаме кръвта за да крачим сред първите.
Всичко т'ва за к'во?
За да радваме курвите.
Това ли е което можеш, братко?
Да сложиш цялата битка на една карта да заложиш?
Правил съм го и съм осъзнавал не веднъж,
да живееш за кура си не те прави мъж.
Няма как да си силен, когато си уязвим.
Като шибания Цезар на реката сред Рим.
Враговете не спят, стоят и кроят планове,
а ти засегнато си живееш в блянове.
Осъзнай се!
Поглеждам зад шибаното си рамо.
Къде си, мамка му?!
Виждам враговете си само.
Тая битка съм я водил и знам края.
Ще изцапам всички с кръвта си само не зная ти защо кървиш.
За да си сред първите или просто кървиш като курвите?

[Припев] (х2)
Ей, мамо, само ти не ме предавай мамо (само ти)
и така както си ме довела тук изпрати ме сега.
С цялата си любов и мъка.

Стъпвам, нарязвам се, да боли ме,
а ти стоиш отстрани в уста с моито име.
Очакваш да заплача ли?
Да моля за милостиня?
Аз не моля, а очите са ми пустиня.
Плачи и ти с педалските си номера
и се прави на голям светец от поледните дни.
Плачи и ти, братко и гледай малодушно
докато се побъркваш и ти става задушно. (дишай)
Дишай толкова силно, че да те чувам.
Аз съм тук не да плача, а да воювам.
Това, което отличава мъжете от жените
не е кура нито пък колите или в парите,
а падайки да се изправиш на краката си
и пак да стъпиш напред с мисълта в главата си.
Нарязаното ми стъпало кърви и боли,
но след всяка крачка оставям след мен следи.

[Припев] (х4)
Ей, мамо, само ти не ме предавай мамо (само ти)
и така както си ме довела тук изпрати ме сега.
С цялата си любов и мъка.