Не мога

Не мога (с участ. на Шон & Адамант)

I-ви куплет (Д-р Пит):
Поглеждаш на около и не виждаш нищо друго
освен обществo наподобаващо влечуго…
На пръв поглед то е бавно и се влачи,
но всъщност е гъвкаво и знае как да те разплаче.
Питам няма ли край това, бе човече?
Бъркаш в джоба, но няма вече
какво да извадиш от там, а ти си сам,
пак на кръстопът… За кой ли път!
И отново смирен избираш "белите" пътеки,
знаейки че не са никак леки.
И какво от това, че си честен по природа,
за мен си герой, но не и за народа.
Спомни си само онова "твоето" момиче,
което наистина обичаше.
Тичаше по нея на всичко готов,
но ти можеше да я дариш само с любов,
а тя сподели с друг своя креват,
защото ти беше честен, а той богат.
Кажи ми заслужава ли си това -
да се бъхтиш като луд и винаги да си в калта…
Винаги да си начало на хранителна верига…
Съвземи се, луе, хей! "Престани! Стига!"
Разбирам те, но какво да направя за бога
и аз искам да плача, но не мога!

Припев (Адамант):
Не мога…

II-ри куплет (Д-р Пит):
Плач, болка, страдание и мъка,
живот изпъстрен със цветовете на пъкъла.
А ти още да вярваш в твоята теория,
която за отдавна всички е история.
Стоиш пред малкия прозорец, вперил очи
към улицата където лошто хлапе върви,
обзето от страх, но правйки се на корав
и търсещо спасение след поредния си гаф,
но ето че го настига черния "Буик"
и от сваления прозорец огнения език
започва да реди и той пада на земята,
кърви, а същото засяга и жената,
вървяща няколко крачки по назад
с малката принцеса, единствената жива в този малък ад.
Сега стои до майка си невина жертва в тази драма
и плачейки повтаря: МАМА!!!
А ти продължаваш да гледаш с насълзени очи.
Плачи, знам че те боли.
И аз искам да плача, но за Бога,
какво да направя като не мога.

Припев:

III-ти куплет (Шон):
Ден след ден с адски мъки свързваш двата края
с надеждата, че като пукнеш поне ще си в рая…
Неее… никой няма да ти каже "браво",
а по скоро "Добичето е здраво.
Да го натоварим колкото може да носи."
Боли те, но ти нямаш право на въпроси,
защото си М-р Никой в това общество,
пълно с чакали и лешояди. Е, какво
не си съгласен с мен. Та ти си жалка гледка.
Самотен и нещастен като птица в клетка.
И така продължават да се нижат дните,
а реалноста бавно ти убива мечтите.
За пореден път молитвите ти остават глухи,
искаш да плачеш, но очите ти са сухи.
И останал сам в тъмнината
осъзнаваш в действителност как стоят нещата
и в един момент, стискайки в юмрука
залобата от сърцето ти спира да ти пука.
Опитай се сега да заплачеш, де, човече.
Не можеш или не искаш вече.

Припев: