Как ми е името...?!

I-ви куплет:
Майната ви, изгорете ме на клада,
но не може, да ме спрете аз идвам от ада,
живея в ада и отивам в ада,
такава е съдбата ми, да страдам,
да чувствам болката в моето сърце,
да чувам как пищят гугумените на бойното поле.
Нали знаеш къде!? На улицата!
Защото войните не са войни щом в сърцата
няма болка, няма кауза.
Просто 1-а изгубена душа. Пауза,
м/у мозъка и реалността.
Това не са истинските войни, а деца
с физиката на мъже, но прозират,
защото битките им са само, за да позират
пред обществото и шибаните кучки,
а кучките харесват захарните пръчки.
Но когато искат нещо истинско не го имат.
Истинското от кого го взимат?!
Всеки случай не от скапания елит!
Как ми е името, кучко? ДОК ПИТ!!!

Припев:
Наистина ли искаш да се ебаваш с мен?!
Наистина ли искаш да си създаваш проблем?! А, кажи бе, гугумен?!

II-ри куплет:
По-дяволите, човече, ако има проблем,
извикай името ми и като Кендимен
аз ще дойда от мрака, да отнема
болката от душата ти, да взема
всичката кал, всичката мръсотия,
да я превърна в лирика и да я забия
в/у ритъма на твоето сърце,
така, че когато слушаш то да реве,
но не от мъка, а от густо,
защото черната музика е изкуство,
което се прави от черни хора за черни хора.
Не цвета на кожата за друго говора!
За чернилката по мен която не мога да измия,
дето кара сирените да вият.
Но в музиката съм 1-н Черен Петър, 1-н малък бог!
Точно така, Док!!!

Припев:

III-ти куплет:
Добре, лейди, покажи ми какво можеш,
аз съм човек, от който трябва да се тревожиш,
само ако нещо си сгрешил,
защото имам принципи, имам свой стил,
свое виждане в/у нещата.
Направи го, бебчо, бъди ти самата
и ще ти дам, каквото желаеш.
Нали знаеш, че се нуждая от вдъхновение,
за да направя хита, който да помита
всичко от Пазарджик до Бургас, от Бургас до Варна,
от Варна до София и пак в Пазарджик,
само за миг страната да почувства вълната
от бомбата, която хвърлям с моите хора,
на дансинга, предизвиквайки еуфория
като при взрива на динамит…
Как мие шибания nick? ДОК ПИТ!!!

Припев: