Гледай видеото
Оригинален текст
Доника:
Прегръдка като нежен полъх,
милувка, кадифе.
Целувка вземаща дъха ми,
и поглед, който ме зове.
Вениамин:
Пламъкът в пожар прераства,
в огнен дар цели върти,
като в приказка прекрасна
като сън незабравим.
Припев:
Ти и аз сега сме всичко
аз съм твоя ти си мой.
Колко много те обичам,
ти си буря, а аз порой.
И вълната се надига,
нощ, море, звезди, луна.
И никога не стига
да опишем любовта.
Доника:
Времето сега е спряло
няма минало за нас,
бъдещето закъсняло, чака
в прита в захлас.
Вениамин:
А, сега недей заспива
аз те чаках много дни.
Много нощи не заспивах
с чакане и с мечти.
Припев:/2
Ти и аз сега сме всичко
аз съм твоя ти си мой.
Колко много те обичам,
ти си буря, а аз порой.
И вълната се надига,
нощ, море, звезди, луна.
И никога не стига
да опишем любовта.