Гледай видеото
Оригинален текст
Пред камината стоя
С твоя снимка в пепелта.
Споменът за нас изстива бавно
С изгрева.
Пред камината стоя
С болна, плачеща душа.
След теб остана само мрак и
Празнота.
Като фар в бурното море
Търсих те, но си в чуждо сърце.
Като стон — пак преследвам те.
Колко още пъти трябва да прощавам,
Да се примирявам,
За любов да прося,
А да не получавам?
Сега пред сянката ти пак стоя —
Ти мълчиш, а аз горя.
И всичките звезди в небето ще ти подаря.
За теб, любима — липсваш ми и страдам за това.
Сега в мрака моля се и питам пак това:
Защо не си до мен сега?
Пред камината стоя
С твоя снимка в пепелта.
Споменът за нас изстива бавно
С изгрева.
Пред камината стоя
С болна, плачеща душа.
След теб остана само мрак и
Празнота.
Видеото е добавено от Kapitana
поп