Гледай видеото
Оригинален текст
Имах 2 лева във джоба, ама дрехата табела,
да не трепнеш като видиш патрул, постъпка смела,
улично начетен, знам кое е хибрата , кое жумела,
вместо във казарма, някой влизаха в пандела,
живота пилче, живота взима и дава,
за слабите урок, за силните награда.
Не знам въобще как минах между капките,
на всички около мен им бяха мокри шапките.
За да не остана сух, със добре развит слух,
не на сухо, казах сух, ни са прей на глух.
Нещо в мен умря когат затриха спартак,
не мина дълго и дядо си замина от рак,
купувал си от мене чук,
ко ми викаш а не чух,
300 бизнеса ми спрял, и да знайш не бях до тук.
Never gonna let it go
never gonna let it go
gonna let it go
Звъниш ми не моа да дигна, sorry ям, sorry ям ся, sorry ям.
never gonna make it whole, never gonna get it on ....
Звъниш ми не моа да дигна, sorry ям ся, sorry ям ся мой, sorry ям.
Never gonna let it go, няма да натисна Call?.
Never gonna make it home, never gonna let it go
И за кво ми е тая слава, ми пари да ти дава,
и кви пари ве Димчо, само с тях не става,
и малко любов тряя, не си готов за рая,
расъл и свикнал в ада, ко да напрая,
телефона ми звъни, пок, ай да ходим да ядем,
на маса или на крак, винаги пълниме корем,
действам ги в движение, минавам ги кат спрели е,
Ние гасим скарата, те не са загрели е,
и знай по ".." на тока, найш че няя има по силен от бога,
две стъпки назад за да напрайш отскока,
вечно сит и всички са в шок, димчоу бе димчоу момчето прочуто,
вместо пържени филии ся ям брускети с прошуто,
ревеш за моито място, не съм го заслужавал, а той бил добър,
но хората казаха че не ставал.
Звъниш ми не моа да дигна, sorry ям, sorry ям е, sorry ям.
Звъниш ми не моа да дигна, щото ям,
Звъниш ми не моа да дигна, мой sorry ям, sorry ям мой, много ям мой.
