Мароман

Ай ся ..
Can’t stop it. Just can’t stop it. Виж ся.
Питам „Трябва ли да съм щастлив със предници тактив?”
Живота пак гледам през преебан обектив.
Сив станал с краката нагоре и пак съм крив. Ядосан, че съм жив.
Лекарството ми е Холандеца миризлив.
След едно парче пица, най-обичам да си паля бялата вдовица.
Забил на някой филм, чопля семки като катерица.
Мисълта ми лети като птица тънка като струна на китарата ти.
Търси нещо да изкара. От макдоналтса търкалям до пазара.
На половината път с половината мара.Фас ли глупости, боли ме фара.
Нали знам, че се някой, някъде нещо ше изкара..
И да искам да спра пред очите ми все изниква цигара.
Преди лекции, след секции, където я хвана, там опъвам, там я паля.
По пътя си не се спъвам. Знам колко струвам?
И изрично въобще не се надувам и всичко това ми го даде тя –
малка мъничка трева!
Трева – по единствена по рода. Единствен жмел.
Събаряща или убийствена. Не ме ебе на ква цена е.
Ако имам давам, всякаква пара. Ако не – не ме ебе.
Където е текло пак ще тече. Така, че ся не се притеснявайте.
Опъвайте и нататъка подавайте. На теб да ти е добре и на мен да ми е добре.
Ха, да ти кажа братче виж ся.

C`mon. Свивам, пуша, дърпам, плюнча, кашлям и подавам нататъка.
Семки, клонки, махам всичко. Духай чичко. АЗ СЪМ ТРЕВОМАН ! /2

C`mon. Ууу. Тва е тя – много специална песен брат. Виж. Ха. C`mon.

Ще почна там от началото някъде. Виж.
Някъде, от както почнах да бохам ми се провали живота.
Дали така мислиш? Виж. C`mon.
И бях някъде на 15. Обичах големите масета,
половината ми пари отиваха само за листчета.
Нито знаех хапа, нито знаех амфета.
Нито си готвех сутринта след парти, леля кета. Само опъвах.
Сякви други боклуци ги псувах. Бях сляп.
Не виждах нито един жълтак. За всеки имаше мара, за всеки имаше хляб.
Май така си беше най-добре. Розови ми бяха цайсите.
Нямах грижи. Бях пишлеме, а сега вижте ме.
Докъде стигнахме с това пико, май много се дигнахме.
Дилъри от малки. Качаци вместо близалки.
Не играехме вече на фунийки, а ги пъхахме в носа си.
Синьото, розовото с акъла си в гъза си.
В понеделник много ще се пръснем.
Момчето е надрусано, още даже и не се бръсне.
Бонбоните изведнъж ми станаха страшно вкусни.
Гълтам втори, ако първия ма пусне.
Гълтам трети, ако втория прекъсне.
Четвърти – за всеки случей погледа да лъсне.
Щях да гълтам и пети, ама усетих, че ма хвана третия.
Ах, каква стана тя? Помниш ли беше свобода,
не ми трябва нищо друго освен вода. Ха.
Ей така искам да си отида от таз земя с песен на уста и не някоя лигава,
ами Мойта. Всички имате хобита, тва е мойто.
Никой брат, никой, никой не може да ма спре да пуша,
само аз, никой, даже и куките. НИКОЙ !