Гледай видеото
Оригинален текст
И гледам по улиците, хората ровят във казани,
живеят от боклуците на другите събрани,
на няколко смяни, те рядко са засмяни,
във България едните са богати,
другите заспали гани,
а мен в махлата кука дебне да ма хвани,
обаче ще ми хвани голите табани,
патрулките ви ши ги обръщам по тавани,
разбра ли законите ви са стари,
комунизма ни удари,
дедите ни станаха клошари,
парите не брояли, а ги теглили с кантари,
а ве ари, тва да не са някви митничари,
всички сме принудени да бъдем измекяри,
докога така ли, докато заспя ли, докато димя ли,
питам горя ли, паря ли,
текста ми дупка в гърдите ти отваря ли, надали,
глух ли си, чуваш ли, просто спри, ау...
(немога човек, писна ми,
писна ми от всички тез галимаци разбираш ли,
не искам да си заминавам от тука,
обичам го тоя град,
не искам да ходя никъде другаде,
обаче те та принуждават да са махниш,
разбираш ли, то нямаш шанс като си в безизходица
ко праим, бягами, не аз оставам тука
да са бъхтя, в обществото да са пъхна)
какво остана от тая държава,
дисекция на жаба, с тъп скалпел,
римите на горе нося като хаспел,
трогвам като госпел, преди да си запостил,
прозорците затворил и вратите си залостил,
май очакваш гости, българите не сме прости,
и никога няма да останем само кожа и кости,
всеки нещо върти, всеки изкарва пари,
а като питат всеки казва че няма,
точно като цигани, а сипите обиди върху тях нали
тъпана ни нация просто трябва да се обедини
трябва ни цял хляб а не трохи, не ме гони,
невиждаш ли, има нужди,
хубавите неща тук са ни чужди,
бият ни с камшици в ушите ни юзди,
и даваме абсолютно всеки да ни язди,
ебахти к'ви сте мазни, ау...
