Гледай видеото
Оригинален текст
Преди да хвана пътя хвърчах из махлата,
всеки ден нащрек с главата във торбата,
сънувам кука, мязаща на Шрек в тъмнината,
с цяло гърло вика "Лягай на земята!"
Преди да хвана микрофон държах везната,
държах на мъжката дума и правилата.
И когато ни разклатят държим се като братя,
но и лед да си се стапяш, и лек да си увяхваш.
Когато те затворят зад четири стени
с още 100 маймуни, о не, мен там не ме търси.
Оня ден се чух по телефона с братовчед ми,
от вътре ми звънна да ми пожелае много успехи.
Вика "Поне единия от нас успя."
От Варна махала до телевизия.
Окото ми дали не се напълни със сълзи?
Кофти игри, но добре че има ги.
Никога не би разбрал какво ми е на мен,
някога живял ли си ден за ден?
И всеки ден е същия като предния - празен!
Защо трябва да газиш, за да не бъдеш газен? (х2)
Тогава беше невъзможно обаче поех риск,
сега ти подарих мечтата си, опакована в диск.
За да мога да започна дадох всичко, което имам
без никаква представа накъде отивам.
И не искам куката да свети със фенера във очите (мърша),
докато другата тараши в колите ни.
И средния ми пръст остава вдигнат за закона
и ще бъде там докато чувам ехо в телефона.
Всеки ден променях този в огледалото
и пак останах онзи, който бях в началото.
А тогава им говорех, но те не чуха
и разбрах, че става лесно, когато спре да ти пука.
Няма твърде дълъг път, нито твърде големи мечти
и ножът не е по силен, от този, който го държи.
По четвърт лев се опитвам да направя на цял,
а нямам и стотинка, а ти ми се присмиваше защото..
Никога не би разбрал какво ми е на мен,
някога живял ли си ден за ден?
И всеки ден е същия като предния - празен!
Защо трябва да газиш, за да не бъдеш газен? (х2)
От дъното най-добре се вижда върха,
стигаш ако спазваш правилата на града.
Но един ден за нас ще останат само спомени,
в крайна сметка всички свършваме заровени.
Имам близки под пръстта, виждам ги само в съня.
Когато се събудя свиквам пак със мисълта.
Тук не спирам, в музиката се намирам.
От малък знам - няма друг начин да ме разбират!
Студиото беше цел, а сега е факт,
газили сме в калта, за да станем, но няма как.
Проблемите решаваме, но идват нови,
държим се като един, няма кой да ни събори!
Куките не пазят, но се пазим от патрули,
не че са нещо, повечето са кръгли нули.
С един скок мога да прескоча канала,
но оставам с това, което почнах в квартала.
Никога не би разбрал какво ми е на мен,
някога живял ли си ден за ден?
И всеки ден е същия като предния - празен!
Защо трябва да газиш, за да не бъдеш газен? (х2)
