Оригинален текст
Историята ми е такава,
че писна ми
и не ме достоява
тук на тази земя,
и не говоря само за България.
Знaeш, аз съм обикновен
човек, G, но почтен.
Не съм убиец,
не съм пращал никой на смърт,
но като кръвопиец,
гадните обстоятелства висят ми на врата.
Страх ме е от живота,
не ме е страх от смъртта,
смъртта е неизбежна,
а живота? Да!
Един ден реших
да сложа край на това,
знам, с това решение сгреших,
но не издържам, моля ви, разберете и това.
Писна ми да живея в сивота,
в страна на нищета,
да живея като всички
с поглед напред, към деня на смъртта.
Не, казвам ви, за мен не е това.
Кълна се, опитах,
опитах да живея така,
но така и не открих
за какво да не умра!
Качих се на един висок блок
И си казах, господи, само един скок.
Но някой ме хвана за ръката,
обърнах се и ми се подкосиха краката,
беше момичето ми, небето се смрачи
и започна плачейки с големи капки да вали.
“Къде отиваш без мен?”
тя попита ме без глас.
Целунах я, тя знаеше и плачеше,
плачех и аз.
Казах и, отново е тъмно навън, нали,
така е, дори вали и сме сами,
това наивно за пръв път сякаш не звучи.
Погледнах в нейните големи, красиви очи,
видях отново онова пламъче как гори.
Сами, вали, влюбени,
заедно, никой не може да ни раздели,
а щом разбра,
че искам нещо да и кажа сега,
дъждът веднага спря.
Взех нейната красива ръка
и попитах я с наведена глава:
“Искаш ли да умреш, с мен, в нощта?”
Изведнъж се изясни, и звезди
огряха черното небе,
но в нас не спираше да вали,
болеше, както, когато майка ражда дете.
Мечтаем за щастие,
а знаеш ли какво е това щастие?
Това е най-ярката звезда.
Сега ще тръгнем към нея,
да, към нашата звезда,
докато я стигнем
аз ще те държа за ръка,
а когато я достигнем,
ще призная, че щастлив съм чак сега.
И любовта ни ще е вечна,
и в нощта, когато вали,
а после бавно се изясни
черното небе,
някое дете
ще види нашата звезда,
и ще пита майка си:
“Мамо, какво е това?”
Майка му ще каже просто:
“Това е звезда.”
Но детето някак знае,
че това не е така,
това не е само звезда,
а е любовта на двама,
които се обичат и до сега!!!
А там в мрaка на смъртта,
чувах само въпроса и отговора.
Трябва ли? Трябва!
Трябва ли? Трябва!
Трябва ли? Трябва!
Трябва ли? Трябва!
Трябва ли? Трябва!