Оригинален текст
Събудих се един ден,
не си мисли обаче,
че съм бил под алкохолния плен.
А казах си, Дидак, вече е време
и от това не трябва въобще да ти дреме,
просто го направи,
и със своите рими на всички разкажи
това, което всеки вече знае,
и вътрешно във себе си тайно се кае.
А въобще не е виновен,
че живее живот позорен,
а малко му трябва на българина,
за да стане отворен,
за да кара скъпи коли и да има жени,
да харчи купища пари, та това са само пари.
Но ние си гнием във гнила система
и ще взема да превзема
тъпата система от големите лайна,
да, майка им да еба, бейбе.
А-а, а-а.
Говоря за истинския живот, бейбе.
А-а, а-а.
До кога ще живеем така, бейбе?
А-а, а-а.
На кой да вярвам, бейбе?
А-а, а-а.
Кой съм аз, бейбе?
А-а, а-а.
Не’къв ни’къв, бейбе.
Събудих се един ден,
не си мисли обаче,
че съм бил под алкохолния плен.
Но не бях в леглото,
преди това всичко беше жестоко.
Говоря точно за това,
за което искам да говоря сега
и то е реалността, обляла моята снга,
жестока е същността на моята съдба,
жесток е живота, майка му да еба.
Но, когато се събудих,
чак тогава се зачудих
защо всичко е така,
просто застанало с обърнати крака.
И аз съм човек, и ти, и ти също,
но всеки си мисли, че за него вече е късно.
Хей, човече, опомни се на време
преди оная, черната да дойде да те вземе.
Един българин пада от коня на 60-се,
разбира се, в случай,
че смъртта не го съзре
по-рано, бейбе.
А-а, а-а.
Говоря за истинския живот, бейбе.
А-а, а-а.
До кога ще живеем така, бейбе?
А-а, а-а.
На кой да вярвам, бейбе?
А-а, а-а.
Кой съм аз, бейбе?
А-а, а-а.
Не’къв ни’къв, бейбе.
Събудих се един ден,
не си мисли, обаче,
че съм бил под алкохолния плен.
Щях да питам луната,
защо децата знаят, какво е глад в стомаха,
а говоря точно за нашите деца,
които не седят, за да си играят в калта.
Говря за това, как оня умря,
от убийствени нерви, не се застоя
на гърба на майка България.
ПИСНА МИ ОТ ТОВА!
Всяка втора дума е пари,
а всяка първа-нямаме ги,
а това са само пари, разбери,
супер сме си добре били в панелните дворци.
Пък нали скоро ще станем европееейци, нали
така обещаха, и дали ни не излъгаха.
Едно разбрах със сигурност, през този ден,
по-добре да бях се субудил под алкохолния плен,
бейбе.
А-а, а-а.
Говоря за истинския живот, бейбе.
А-а, а-а.
До кога ще живеем така, бейбе?
А-а, а-а.
На кой да вярвам, бейбе?
А-а, а-а.
Кой съм аз, бейбе?
А-а, а-а.
Не’къв ни’къв, бейбе.
А-а, а-а.