Оригинален текст
Това е историята на едно момче,
което разбира се преди това беше хлапе
И играеше какви ли не игри,
и можеше да стане всеки,
но в сметката на края той избра
да бъде себе си в най-голямата игра.
Но когато се спря някъде на средата
На житейската пътека се сети за мечтата,
когато можеше да бъде всеки.
Не се хареса
и се прокле на веки.
Не му хареса това, че вечно е без пари
Започна да иска повече, и нали
в такива моменти най-често
се чува “ела и ми помогни”.
Това наистина е шибана история,
която често се случва в нашата България.
А всъщност незнаеше точно това момче,
което ощe, когато беше хлапе
не мечтаеше въобще за ни’кви пари
и сбъднали му се бяха всички мечти
да има идеали и приятели.
Да изпитва обич и уважение,
но не знам защо за него това
сега няма значение.
Той е заслепен само от едно - Пари
и не вижда истински ценните неща, нали
ни трябва само вяра и надежда
и любов към някой, който ни подрежда
сред големия хаос на живота,
за да бродим през него след като
махнем хомота. Да продължим така,
както е било досега,
но с някак по-порасли за това сърца.
Да се радваме на дребните неща от живота
Нека, да запалиш просто една свещичка
докато попа ти пее нещо,
от което сърцето ти хлопа.
Усети се жив, мамка му, най-после човече,
ще дойде денят на смъртта и няма да има вече
от живота, а живота е за живите помисли
за мъртвия-добро или нищо, просто разбери.
Кураж ще трябва за да се довериш
знам, това на хората край теб,
но така ще победиш.
Просто се спри и обърни, виж човека
зад теб, той паднал мълчи
подай му ръка, моля те, и той ще стане
после ако ти залитнeш, той ще те хване.
Тук сме се родили, нали така човече
и понеже знам-смъртта не е далече,
иска ми се това-онова да свърши преди да дойде ТЯ,
да се опитаме да променим към добро България,
защото тук съм роден, мамка му, и тук ще умра,
и точно за това ще крещя
колкото си искам преди да дойде смъртта.
Дано пък с мойте рими нещо да променя
и поникнат две-три хубави цветя
във вашите сърца, дами и господа.
Не се депресирайте
от тук нататък
и помнете, че по пътя стръмен
пътя е по-кратък,
а с лошите дела, далеч няма да се стигне,
но на друго място със сигурност ще се стигне,
където друг ще съди в нощта,
но там докато се молите,ще угасне свещта.Ху-у-у.
Не искам да повярвам аз,
нещата виждам през мъгла,
а може би съм в свят от нищета.
Не виждам ни’ква красота,
но пак не мога да заспя,
защото искам силно да крещя.