Гледай видеото
Оригинален текст
Светът е луд, но живеем в него,
иска да ни смаже шибаното его.
Искам да изплувам от всичко, което се случва край мен.
Тази помия, мръсна, гадна, мачка, ако падна,
гладен ще си легна, но няма да открадна.
Когато се изправя ще вдигна глава, високо,
сляп оставаш, не четеш ли на дълбоко.
Искаш да си real, а пък си се свил,
снимките фалшиви, истинските си изтрил.
с поза педерастка във facebook ще драска,
на лицето с маска, с евтина украска.
(Припев)
Няма нищо истинско във тебе,
погледни жота кой ти живееш.
Без значчение дали богат си или беден,
ти живееш в объркан свят, объркан свят.
Няма вече нищо истинско във тебе...
Железни врати отваря добрата дума,
защо бягаш тогава от нея като чума.
Няма нищо мъжко в твойто поведение,
мъжете винаги стартират с уважение.
Разни герои по улицата бродят,
ниско, не пречат, празен е народа.
Лъвове на книжки, в сърцата мишки,
по ръцете пришки, от снимки вдовишки.
Бедна майчица България,
простотията, запали я,
а дали са е видела, светлината в тунела.
(Припев x2)
Няма нищо истинско във тебе,
погледни жота кой ти живееш.
Без значчение дали богат си или беден,
ти живееш в объркан свят, объркан свят.
Няма вече нищо истиснко във тебе...
