Оригинален текст
[Г.И.Б.Е.Л.]
Йо!
Ужасните гледки стържат моите роговици,
делата изгарят като епидемични огненици!
Ембрион на гняв, със сплав от свян,
утопия има само в моя блян!
Дори и там да си понякога димят ноздрите на дракона,
а любовта е като свраката - вечно гладна,
грозна и граблива, тялото изстива,
духът се възнася, светът е болен от паралич и проказа!
Да му се невиди, вече всеки ме изостави,
само и скептицизма да не го направи!
Утре по пладне ме разстрелват,
обаче дотогава има време за един блян...
Мопасан, последван от перманентен устрем,
всичко ще има смисъл, ако смъртната присъда ме пропусне!
Поета, унижаван от скота,
единственото избавление е главата да отскочи от ешевода
и да продължи да се търкаля
с болезнена усмивка, изписана по нея!
Може би смъртта е витална и чудодейна, а може би
нейните страшни легиони са разположени
на стратегически места в небитието!
Преди си повтарях да се боря до последно,
но поезията умря от стихоплетство!
Тъмно син, но не трансперантен като сапфир
е всеки фрагмент от моите чернови!
И средновековни беседи на черногледи естети!
Моите куплети отразяват моментни състояния!
Главно на агония и душевни пререкания,
въстания на интелекта срещу обществения строй!
По-скоро съм склонен да те пребия с обой,
защото така съм научен! Умира като куче скромния,
не страдам от инсомния, явяват се рими в съня ми,
макар да се опитват да ги убият тръни!
Понякога е пълен със скръб и е по-мрачен от катран,
мо в крайна сметка ми остава само един блян...
[Starterass]
Starteras, блянът... ОК, Йо,
последният ми блян е блянът ми да не е последен!
Обичам живота, колкото и въздуха на бъдещето да е вреден!
И все пак има шанс, факта, че живеем го доказва,
има толеранс пред песимизма, т`ва, което оптимизмът казва!
Мечтите ми дано се сбъдват, но никога до последната,
Боже, опази ми я завинаги чиста и неизвергната!
Иначе човек се превръща в мекотело без цел!
Мразя тази утопия, предметите от пиедестала отдавна съм снел!
Блянът ми води меркантилните към хекатомба,
максимата на конформизма не ми е угодна!
На жертвоприношение на време в полза на познанието съм склонен!
Често спасявам, а не режа клона болен!
Бленувам силната ми строфа да остане перманентна,
конкурентна на кумирите, за враговете трансцедентна!
Нуждая се от синусoидални амплитуди, от тишина - също!
Духът ми е силен на спокойствие и свобода, всъщност!
Стремя се каквото и да срещам да нямам нужда от транскрипция,
да имам колкото се може по-малко допирни точки с полиция,
да имам ясна дикция и остра мисъл,
за да не се срамувам в бъдеще от това, което съм писал!