Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Da Drill

Da Drill

Такъв ли си бил

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Оказва се, че одавна вече не съм дете,
на 20 и Хъ, почти и 5,
не спя със кукла и пластмасов пистолет
и майка ми не проверява нощем дали спя добре.
Приятелите ми порастнаха над 1.80
и бясно подгониха паричния късмет.
Преди играехме по цял ден пред блока,
днес половината от тях дърпат на някого кокъла.
Другата една втора живеят в чужбина
не ме учудва това, че са във чуждата машина.
Не чувам как, телефона звъни
под балкона ми дори не се спират.
А преди до зори не се рибирахме
и в бъдещето си тайно се взирахме
и протестирахме, когато ни викаха за вечеря.
Точно в 10 вечерта баща ми свири от балкона.
- Прибирай се веднага Дрил.
Мога да премеря,
точно 10 крачки и съм във входа.
В 10 и 5 отварям вратата,
в 10 и 5 сутринта съм отново долу с тълпата.

припев:
Такъв ли си бил като малък и ти?
Какво стана с детските ти мечти?
Къде са във момента приятелите ти?
Виждал ли си някой от тях в близките дни.

Малко по късно във годините.
Ходех на училище, но още не чувах аз римите.
7 и 20 часовникът звъни,
баща ми ми бутва джобни и ми казва
- Върви.
Сутринта беше яка.
Първото ми гадже ме чакаше
от училище на една пряка.
Дядо Коледа ми стана безинтересен,
Сънчо вместо да ме приспива ми се струваше весел.
Приятелките ми се лакираха,
и се гримираха,
и на партита са алкохол се наливаха.
Те живееха с една идея - момчета, секс, алкохол,
в момента бебета люлеят.
Първата ми целувка бе странна.
По-скоро спонтанна, но не и гадна.
А хладна, бе нощта бяла
и за един спомен, доста пари бих дала.
Пуберитета,
вече не бяхме хлапета,
а детското си бе останало във нас
и избиваше като дим, от неизгаснах фас.

Припев:...

Неотдавна осъзнах, какво е проституция,
какво е корупция и революция,
никой от нас не стана пожарникар, нито генгста,
и в по-беден квартал трябваше да се преместя.
Вървя си по улицата и се блъскам в хората.
Познати и непознати лица с печата на умората.
И с тези, с които зад брока играехме,
сега здравей не си казваме,
не се познаваме.
Дори не помня като малка
каква исках да стана.
Не помня от къде е този белег от рана.
Не помня, кои са били мечтите ми.
Не помня, кои са ми били приятели.

Припев:...

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Da Drill