Гледай видеото
Оригинален текст
В килия саможивляк
кърпеше чорап
и със зъби кине
якио канап.
Това беше левент Гуджо-
млад, стабилен мъж,
но съдбата го захвърли
в цъфналата ръж.
Той отдавна беше влюбен
в младата Гюзел
в мъжката му гръд самотна
огън изгоря.
Щом я видеше уста му
пълнеше се със слуз
и мечтаеше да я прегърне
в сладострастен блуз.
Но от много ласки
младата мома
черна болест я затръшна
ритна и умря.
Дълго плака левент Гуджо,
дълго той скърби
и на гроба й от мъка
чесън посади.
Минаха години, мина време
Гуджо наш узря,
В пръстите разви се,
в таза наедря.
И на страсти се отдаде -
педераст стана.
И в гъза му с кол да бръкнеш -
Все си е това....