Оригинален текст
Самотен Хуй се влачи по паважа.
В устата му парче от скъсан гъз.
Обувките му цели три етажа,
а плюнката му - гъста кат' сакъз. (х2)
Вървеше той, угрижен и умислен,
предъвквайки парчето от гъза.
Обмисляйки контакта лекомислен,
оставил го с пресъхнала уста. (х2)
Брей, дей'ба мама му...
Мамичката му дей'ба...
Да еба, да еба, да еба, да еба...
Тюх! Да му ебеш майката.
То беше нощ, то беше люта битка.
Видя звезди и слънце във гъза.
И вместо хуй във дупето горещо
набута той пиратка със уста. (х2)
Страхотен гръм и пръсна се дупето
разнесе се мъгла и сладка смрад.
Затуй сега по жълтите павета
се влачи и се чувства като гад. (х2)
Брей, дей'ба мама му...
Мамичката му дей'ба...
Да еба, да еба, да еба, да еба...
Тюх! Да му ебеш майката.
А времето навън е тъй приятно,
и птички пеят, радват се, летят.
Прекрасна утрин, тиха, необятна,
листата на дърветата шептят. (х2)
Самотен Хуй се влачи по паважа.
В устата му парче от скъсан гъз.
Обувките му - цели три етажа,
а плюнката му - гъста кат' сакъз. (х2)
Брей, дей'ба мама му...
Мамичката му дей'ба...
Да еба, да еба, да еба, да еба...
Д'еба, д'еба, д'еба, д'еба, д'еба...
Ръц! С Черно Фередже, олей.