Оригинален текст
Вчера купи бай Григори от пазара жив шаран,
хвана ножа да го коли, да го пържи във тиган.
Ала хитър бе шарана, ножа щом като съзря,
отма перките разтвори, в стаята той полетя. (x2)
Но... умен беше бай Григори, светъл лъч го озари,
крана за вода отвори, стаята той наводни.
Бутна масата в средата и на нея се качи,
хвана въдица в ръката, риболова устрои. (x2)
Но... някой портата отвори и водата се изля,
намръщи се бай Григори, с пръст остана във уста.
Литна весел пак шарана и широко се засмя,
не усети той капана и във фурната влетя. (x2)
Но... токът беше спрял отдавна, бай Григори не разбра,
спрели са го чак във Трявна, в Тутракан и във Кнежа.
В стаята той огън стъкна, фурната постави там,
вътре със ръката бръкна, хвана хитрия шаран. (x2)
Но... нещо във сърцето ръчна и обзе го тиха жал,
явно рибата е сръчна, щом му прави толкоз’ кал.
Замисли се бай Григори, и накрая се засмя,
тихо нещо промърмори и взе шарана за жена. (x2)
Но... със черно фередже... Оле!