Оригинален текст
Уморен и изнервен заспива града,
бавно пада над него нощта!
Със своите проблеми си отива деня
и оставя ми малко тъга...
Припев:
Самота, самота, самота –
накъде, при кого да вървя?!
После светват витрини с кристални стъкла,
и ме мамят за малко при тях.
Манекени заели са своите места
и ме гледат с лъжливи лица...
Припев:
Самота, самота, самота –
накъде, при кого да вървя?!
О-о-о, накъде да вървя?!
Е-е-е, при кого да преспя...
И се лутам в нощта – сам със своята съдба,
отдавна другите спят в своите топли легла.
И не искат да чуят и да знаят това –
колко болка и страх са стаени в моята душа...
Уморен и изнервен заспива града,
бавно пада над него нощта!
Със своите проблеми си отива деня
и оставя ми малко тъга...
Припев:...