Оригинален текст
текст: Живко Куртев
Пак съм сам. Тишината кънти
в празна стая като грохот
на сив водопад...
Смачкан фас в пепелника догаря,
струйка дим бавно, бавно
се издига без власт!
Две ръце се протягат,
търсят някой в нощта,
но намират единствено своята тъга...
Припев:
Искаш ти да повярвам,
че света не е толкова лош.
Имаш право навярно,
но не зная защо...
Пак съм сам. Тъмнината обгръща
бавно, бавно всеки ъгъл
на безлюдния дом.
Зла съдба безвъзвратно
превръща в сън забравен
и последната моя мечта...
Две ръце се протягат,
търсят някой в нощта,
но намират единствено своята тъга...
Припев: