Гледай видеото
Оригинален текст
Буцата в гърлото тежи,
затова изсипвам върху листа-да си върви.
Бягай, казвам ти сбогом и ако срещнеш някого
по пътя го спри и му разкажи,
как понякога се чувствам като автобусна спирка,
хората минават,задминават,качват се и слизат,
не остават,аз съм тук,залепен плакат на стената ми
с моя лик,надраскан графит с моя nick,
но тва ли да ме храни,тва ли да ми дава сила,
едва ли,мани,мани,реалността ме пали,
щото винаги се тъпче тази граница разделяща
мечтите от човека напомняща за съдбата му
не лека,ха,бъди машина брат
със звездобройци,дори на инат,
докато не ти стана навик да вземаш повече
и по малко да даваш,спокоен да си лягаш.
Аз видях в тебе,
онзи страх от мене,
за който така и не призна!
Аз видях в тебе,
онзи страх от мене,
но пак не чувствам вина! (х2)
Ако ми оставаха шест дена живот,
Първия от тях щях да се направя дроп.
Във Втори ден,Господ ми е свидетел,
бих подарил всяка моя добродетел.
Третия ден ще посветя на близките,
от майчините думи си подреждам мислите.
На Четвъртият,ако имам сродна душа,
ще и покажа колко за мен е ценна тя.
На Петия ще поискам прошка от всеки,
може би за мене тва са правилните пътеки.
На Шестия ден,прощална,бърза ще запиша
за да ме слушаш,когато тялото ми спре да диша.
Затова рапа ми е моето отражение,
след всяка ... идва ново вдъхновение.
Аз видях в тебе,
онзи страх от мене,
който така и не разбрах.
Аз видях в тебе,
онзи страх от мене,
за който така и не призна!
Аз видях в тебе,
онзи страх от мене,
но пак не чувствам вина! (х2)
