Гледай видеото
Оригинален текст
Докат' било пеленаче, то не спирало да плаче.
Майка му да го накара, спряла и да търси начини.
Един слънчев ден, обаче, чула тя за няк'ва врачка,
която искала само дреха или играчка
на пишлемето, за да каже, в крайна сметка;
Ще стане то човек, или може би отрепка?
Без много да се вайка, отишла наш'та млада майка.
С надежда да не ѝ съобщят простичко "утайка".
Циганката видяла учен човек с престилка.
От майчиното гърло изчезнала заседнала костилка.
Обща семейна радост, да се напием нека.
Благословена ревлива младост за бъдещия лекар.
Минали години, момчето доста чело.
Учило в чужбини, мъдро високо чело.
Научни факултети, завършил левента висше.
Успоредно опознал Волтер, Сартр и Ницше.
И решил да спира да катери обществото,
zа да разбере Битието, да си вложи съществото.
Бачкал като чистач, за да има за насъщния.
Спомняш ли си учения с престилка? - Eй го, същия!
Видеото е добавено от ImperialHub
рап