Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Боро Първи

Боро Първи

Нищо общо (PROD. VITAMIN TZE & HRD)

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

The Not So Bad Story Read now

Оригинален текст

Припев:
Ъ-ъ, няам нищо общо, ъ-ъ,
ъ-ъ, ко питаш изобщо, ъ-ъ,
с тез балъци нямам нищо общо,
сравняваш ме със тях защо изобщо.

Имам силна тяга и съм симпатяга,
тоз да бяга щот съм бил на прага.
Нещо дава зор или напряга,
въртя го на шиш като джага.
Мойче, така съм омесен, че никва нужда нямам да съм замесен,
пътя е тесен, белота е бесен,
откакто запях, мой, живота е песен.
Гледам да правя си горничка,
да имам от мола за горничка.
Снимам се като госпожичка,
с колата на авера си гордичка.
Да си различен от тез балъци не е срамно,
всичко ми се получава, вече ми е странно.
Аз съм като еклер – досега съм нямал празно,
влиза толкоз мазно, че чак е безобразно.
Потапям си главата без да си задържам дъ-ха,
те ме питат “Кефим ли те?”, аз съм такъв, ъ-ъъъ.

Припев:
Ъ-ъ, няам нищо общо, ъ-ъ,
ъ-ъ, ко питаш изобщо, ъ-ъ,
с тез балъци нямам нищо общо,
сравняваш ме със тях защо изобщо. х2

Мажа гласа си със шпатула,
правя ги безсмъртни – Дракула.
Пробвал съм всички от А до Я,
остават във времето – статуя.
Не се промених, а се подобрих,
лева кат’ взех и се ободрих.
Флага си вдигам щот’ знаменит,
скивах змиите и са вкамених.
Скачам във дълбокото, а ти бъди насран,
мойче тая кариера е от “Направи си сам”.
Живот от злато – махагони,
остайл съм го сам да ма гони,
всичките омекнаха, кат’ са напече – макарони.
Разширих гърба, щот’ на всичките набрал съм,
вкуса ми е изтънчен ма личи от кой квартал съм.
Не са слаби, щот’ не хапват,
а не хапват, щот’ са слаби,
мислят го за готин щото Боро не се пра-ви.

Припев:
Ъ-ъ, няам нищо общо, ъ-ъ,
ъ-ъ, ко питаш изобщо, ъ-ъ,
с тез балъци нямам нищо общо,
сравняваш ме със тях защо изобщо. х2

Текстът е добавен от ivakamnogoubiva

Видеото е добавено от ivakamnogoubiva

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Боро Първи