Май ще си ходя

ский, ский, ский, ский…

Тъй кат та гледам, аз май ше си ходя, аз май ше си ходя,
нещо ше сторя, затуй да си ходя, давай да ходя. /x2

Искрен съм кат с мене няма пречки,
чувствам се като Асен Блатечки.
Радват ми се, топлят като печки,
имам всичко - триъгълника, печки.
Бачкам за късмета, никога не тегля клечки,
кожата дебела, мойче, мяза ми на мечки.
Пътя ми е булевард, никакви пресечки,
тряя хапваш още, щото цялата си плешки.
Виждам по тъпаци се заплесваш,
искрено се радвам, че не ме харесваш.
Няма как да садна, щот нали се сещаш,
ти си като със презерватив, не са усещаш.
Като че ли, езика ми пари като чили,
щото не садили, вместо тва забили,
ама не със зеле, ами Пикадили,
дай му ве, дай му ве, дай му, е.
Пуснах си мустака, да мога да ти лафя под мустака,
днеска бачкам, затуй няя пия, щот като убия, ше си сипвам от муската.
’93-та силно лято,
вече си го спомням, беше ми налято.
Как ше ги избомбя, оле майко,
числата ми нагоре, няма плавно.

Тъй кат та гледам, аз май ше си ходя, аз май ше си ходя,
нещо ше сторя, затуй да си ходя, давай да ходя. /x2

Отдавна ме из-губи, моите събо-лезно-вания,
да съм трън в о-чите ти е мое-то призвание.
От малък странна птица, единствена в лепилото,
а ти си толкова нелеп, май свърши ти лепилото.
Целя към върха, скивай вече съм на билото,
мечтаят за чужбини, а мене ме дърпа дивото.
Усещаш морски ветрове подухват,
кога ше ме настигнеш ли – друг път.
Гледаш кат застрелян – пш, пш, пш, пш,
искам само да си тих – ш,ш,ш,ш.
Не играя футбол, ама бягам ти по тъча,
не, не ти се прая само тънко ти се пъча.
Имам ко да кажа, скивай никога не свършва,
няя ко да стане точа всичко като бъчва.
Разбираш ме, казвам ти – а, така,
ти си мъничко, беличко – гатанка.
Татуса ти е малоумен, мяза ми на ваденка,
еби им майката на другите – поета с ватенка.
Нито съм ти брат, нито съм ти бро,
ако сега си тръгваш ще е за твое добро.
Тъпи номера като правя утре, бро,
любезен съм фризьор, режа всички като про.

Тъй кат та гледам, аз май ше си ходя, аз май ше си ходя,
нещо ше сторя, затуй да си ходя, давай да ходя. /x2

Винаги, винаги, винаги,
винаги, винаги, винаги, винаги,
винаги, винаги,
минавам те винаги.
Мина ги, мина ги, мина ги,
винаги, винаги, викат ми мина ги,
винаги, винаги,
винаги викат ми мина ги.
Винаги, винаги, викат ми мина ги,
винаги, винаги, винаги,
винаги, винаги,
викат ми винаги, мина ги, мина ги,
мина ги, мина ги,
винаги, винаги, викат ми мина ги.
Винаги, винаги,
винаги, викат ми мина ги.

Тъй кат та гледам, аз май ше си ходя, аз май ше си ходя,
нещо ше сторя, затуй да си ходя, давай да ходя. /x2