Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Giorgos Giasemis и Борис Дали

Giorgos Giasemis и Борис Дали

Thelo toso na rtheis

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

I forgot how to be myself Read now

Оригинален текст

Sanamoni lakhtaro poli to khadhi sou, ta panda isai sou fonazo esi yia mena,
mia zoi matia mou tha mai ego sto plai sou, dhikhos esena dhe kharazi pia i mera.

Ref.
Thelo toso na rthis na mou dhosis filia, pos sou lipo na pis ki ola ta mistika,
xeris pou imai ego i odhos kai o arithmos mou, perimeno edho min aryisis lepto.
I kardhia mou misi, mou khtipai san treli, thelo toso na rthis, perimeno.

Se lathos skepsis isai i fotini elpidha mou, makria sou ta onira kalodhia kommena,
mazi sou fainetai grammeni inai i moira mou, ston ourano ola tasteria anammena.

Ref.

Se khriazomai dhes pos noiazomai, yia ti dhiki sou tin psikhi,
endhiaferomai kai dhen skeftomai, pou tha pai kai pou tha vyi.

Една жена за миг как се губи знаеш ли, една любов гори неугасима,
чака те и до днес, пак на този адрес, едно сърце което те обича.

Ref.

Превод

Тръпна в очакване и копнея силно за ласката ти, ти си всичко за мен, казвам ти,
цял живот, любов моя аз ще съм до теб, без теб не настъпва вече денят.

Припев:
Толкова искам да дойдеш, да ми дадеш целувки, да кажеш че ти липсвам и всички тайни знаеш,
къде съм аз, улицата и номера ми, чакам тук, не закъснявай и минута.
Разполовеното ми сърце бие като лудо, толкова искам да дойдеш, чакам.

В грешните мисли ти си светлата ми надежда, далеч от теб мечтите са като прерязани кабели,
с теб изглежда ми е писано да бъда, ти си като всичките светещи звезди на небето.

Припев:

Нуждая се от теб, виж че ме е грижа за твоята душа,
интересувам се и не мисля какво ще стане и къде ще му излезе краят.

Една жена за миг как се губи знаеш ли, една любов гори неугасима,
чака те и до днес, пак на този адрес, едно сърце което те обича.

Припев:

поп-фолк
Зареди коментарите

Още текстове от Giorgos Giasemis и Борис Дали