Гледай видеото
Оригинален текст
Пак, пак як, як в тоя трак.
В моя занаят знам, че съм гад.
Душата ми е черна, сърцето ми го няма,
който се докосне живтът му е драма.
А аз си мислех, че знам какво е да обичам,
но сега знам какво е да съм безразличен.
Безразличен към хора, идеали, цели,
някои са страхливи, други се правят пък на смели.
А аз знам какво е страх (страх),
страх, когато виждам хората на прах.
А те са сенки, всички са зомбирани,
еднакви като балончета в напитките газирани.
А аз глупака вярвам, вярвам в полета,
до небето, ебати злобата, влята.
Тик-так часовникът отмерва времето,
нося си и кръста, нося си и бремето.
Еейй... ебати и висналия дроб си. (х4)
Затварям си очите и започвам да виждам.
На тъпаците наистина започвам да завиждам.
А аз играя с римите, правя хитове.
Квартални истории за квартални типове.
Излизам от входа, казвам здраси на комшията.
Оправя си колата и си разхожда мастията.
Виждам всичко цветно, но усещам черно-бяло.
Отивам в залата да помпам, да правя тяло.
Блъскам тежести, правя го с омраза,
а мойте рими са по-силни от зараза,
от проказа, а сърцето ми е счупено
на хиляди парчета както счупена ваза.
Не допускам никой, до мене няма място
не се напъвай, нямаш шанс, трябва да е ясно.
Колко е фалшиво всичко, болят ме слепоочията
от на хората безочията.
Еейй... ебати и висналия дроб си. (х4)