Оригинален текст
Аз питам: Защо превърнахме се в силуети,
във скитници взаимно непознати,
в творби на провалили се поети,
разделени на бедни и богати?
Аз питам: Колко от човещината
във нас останала е като сянка?
И колко взе от всички Сатаната
да трупат лихви в неговата банка?
Аз питам: За последен път кога откъсна цвете,
което да дариш на непозната?
Кога последно вдигна си очите
и вдиша от звездите и луната?
Аз питам: Колко време мина
от последната красива дума,
която чул си, или казал без причина?
Животът ни по-страшен е от чума...
Аз питам: Колко чаши трябват
за да забравиш горчилката събрана?
И колко често искаш да избягаш
от оргията на съдбата ни пияна?
Аз питам... но сега ще замълча,
защото сам до отговор не стигам...
Ще се влея в силуетите-тълпа,
един от всичките... с въпросите си спирам...
