Птиците умират сами

Всяка прилика с лица и събития в тази песен не е случайна.
Невъзможната любов е навсякъде и може да се случи на теб.
Посвещавам т'ва парче на Гиго и Мери.

Ти си птица без гнездо,
аз съм рицар, но защо?
Любовта ти не достига до небето.
Там където, бейби, там където...
Ти си птица без криле.
Аз съм рицар на колене.
Дъжда ме мокри, но в душата ми е сухо.
Как да не помня, че сърцето ти е кухо.

[Припев]
Всичко започна 2008 в младежка.
Сканирах масите, търсех си забежка.
Леко билярдче, обичаен оглед.
В очите й усетих я от пръв поглед.
Казваше се Мери, яка красавица.
Душата ми е буря, сърцето ми светкавица.
От нейна friend-ка взех скайпа, GSM-а.
Скачам в пропаста без да мисля за проблема.
Засякох я пред блока, че е сладка казах й.
Знаех, че има гадже, но картите показах си.
Тя скъса с него, по цял ден е в импулса.
Бейби нямам его, но не ти усещам пулса.
Аз я гонех, тя ми бягаше.
В сънищата виждах как до мене лягаше.
Стягаше се обръча около врата ми,
но как да те забравя когато завладя ума ми.

[Припев]
Ти си птица без гнездо,
аз съм рицар, но защо?
Любовта ти не достига до небето.
Там където, бейби, там където...
Ти си птица без криле.
Аз съм рицар на колене.
Дъжда ме мокри, но в душата ми е сухо.
Как да не помня, че сърцето ти е кухо.

Искачвам Еверест по западния хребет,
но не от всяко грозно пате любовта направи лебед.
Момчето стана мъж, смени игрището.
Как изведнъж разбра кой, кой е на летището.
Обичта ми е кино, а твойта е плосък театър.
Отнесени от вихъра или просто духа вятър.
Дори и да съм готов знам, че ти не си готова.
Невъзможната любов е най-голямата отрова.
Ако обичта е огън, душата е камина.
Ако един от нас е подъл тогава другия е минат.
Последното парче от моята музайка си.
Избирай тая, която ше те обича повече от майка ти.
Като чайка си, която цял живот ше се рее.
Дори самото слънце не мое всеки да огрее.
Нека да вали, дъжда се сипе от очите ми.
Птиците умират сами, но ще живеят чрез мечтите ми.

[Припев]
Ти си птица без гнездо,
аз съм рицар, но защо?
Любовта ти не достига до небето.
Там където, бейби, там където...
Ти си птица без криле.
Аз съм рицар на колене.
Дъжда ме мокри, но в душата ми е сухо.
Как да не помня, че сърцето ти е кухо.

Живота не е море от любов,
а аз не съм Наталия Симеонова, брат.
Всеки трябва да си го преживее сам.
Бъди мъжкар и кармата ше ти бъде най-добрия приятел.