Гледай видеото
Оригинален текст
Спомням си като бях на делото
за мойто депортиране.
Ако ти беше дошла тогава,
всичко щеше да е различно.
После ми се кълнеше колко ме обичаш
и как ше се върнеш в България с мене. (Ха-ха-ха)
Слава Богу, че не го направи, честно ти казвам.
За всеки човек идва момента на прозрение.
Тогава седяхме в асансьора с адвокатката
и тя ми вика: "К'во ше праиш, Са?"
Аз й казах: "Не знам."
Обаче Facka, бате...
Никога няма да се откажа.
Ше се върна обратно и ше си намеря себе си.
Така, че tanks на всички.
Тая песен е за всички мои фенове,
майка ми, брат ми и баща ми.
[Куплет 1]
Малки детски пръстчета докосват пианото,
Като дете не бях най-желаното!
Сред богаташчета и мамини синчета,
Аз бях юнашката фланелка в „Ние Врабчетата“!
Учех барабани при Палиев, професора!
В час по пеене без деесер и компресора.
Първата ми плоча беше Pink Floyd – „Стената“.
По време на купоните закъсахме с храната! (3 към 1, бате)
Гасяха тока! Ах, как мразех Императора!
„Седморката на Блейк“ от на жигула акумулатора!
Четях „Пилето“ и „Митът за Сизиф“,
За разлика от теб нямах връзки за „PIF“!
За мене беше важно само, да тичам след топката,
В живота исках да съм кучето, не котката!
Преди бях лодката, са космически кораб!
За кво ти е тоя Rayban, като отвътре си кьорав?
На всеки му предстои душевна ревизия,
В рая не се влиза с SMS и с визия!
Баща ми ме възпита да съм винаги честен!
Чрез истината в лириката станах известен!
[Припев]
Първо слагам бийта, после думите!
Помпам хита и като балон надува се!
Усещам музиката - идва вдъхновение!
Ей на т'ва му викат "Момента на прозрение"!
Първо слагам кика, после snare-че!
Когато съм бил сам, музиката ми е аверче!
Моите песни са душевно спасение
чрез музиката стигам до "Момента на прозрение"!
[Куплет 2]
Цял живот се питам: За к'во съм тука?
Газил съм лука, прекалявам с „чука“!
Но все още ми пука!
Кажи ми колко струва новата ти ризка?
Отвънка лъскава ябълка, вътре си огризка!
Спомням си '96 – годината на моя крах,
Без да съм виновен трябва да изкупвам грях!
„Защо на мене ми се случи всичко това?“
Защото не вярвах нито в карма, ни в съдба!
Сънувах всяка вечер все един и същи кошмар!
Гледах дявола в очите – удари ми шамар!
Ходих по тротоара, а в джоба ми е депортацията!
„Метафорическата гара“, край на емиграцията!
Комбинацията от лош късмет и тебе,
Халюцинация е твоята любов бе бебе!
Неам сила се боря повече, ш'си тръгна!
Точно тогава Господ в душата ми бръкна!
Един поглед към небето с моето зрение,
Тва си беше моят "Момент На Прозрение"!
Посред бял ден чух глас:
„Не се предавай Саше,
цала България те чака,
времето е наше!“
[Припев]
Първо слагам бийта, после думите.
Помпам хита и като балон надува се.
Усещам музиката - идва вдъхновение.
Ей на т'ва му викат "Момента на прозрение".
Първо слагам кика, после snare-че.
Когато съм бил сам, музиката ми е аверче.
Моите песни са душевно спасение
чрез музиката стигам до "Момента на прозрение".
