Надежда

и ето пак ме обзема тва познато чувство на тъга
дори не помня вече от колко време е така
моята душа на хиляди парчета е била
но времето лекува я,събира частите една по една
ти си там, аз съм тук, кой от двама ни е луд?
на пук на всяко зло, отговарям с добро
не, няма да се спра, да мълча или да пропадам
щото в бездната дълбока ако падна , бързо ставам
И идва един прекрасен ден, в който осъзнавам
че само губя всеки път, когато нещо давам
нужда имаш ли от мен, ръка ще ти подам
себе си добре, но никога тебе няма да предам
а ти защо го правиш, питам те сега
така ли ми показваш благодарността?
нужно ли е всичко тва, А, вечно ще се чудя
нужна ли е тая игра,А, всичко ценно да загубя?
давам си доверието, защо го правя питам се
омраза получавам...самотна скитам се
вълната отминава и идва друга знам след нея
ще я чакам цял живот...с надежда ще живея!

припев:
и ще продължавам всичко от себе си да давам,
да живея,да се моля, да копнея, да се боря
и ще гледам винаги напред с вяра в очите
съществувам в реалността, но живея в мечтите

да ме сравняват с някой друг винаги съм мразила
идеалите, разбиранията, вярата съм пазила
това съм аз,това аз бях и това ще остана
каквото и да се случва ще лекувам всяка рана
и адски труден даже пътя не е това, което
може да ме откаже от смелите мечти вътре в сърцето
към небето никога не спирам да поглеждам
там спокойствието намирам,..с търпение се зареждам
и припомням си,че кратък е живота и затова
трябва винаги да гледам само цветната страна
а тая в черно да загърбя, няма я за мен
надявам се,че всеки грях от Господ ще ми е простен..
защото и аз човек съм, и аз допускам грешки
макар да съжалявам после, знам, че са човешки
никой не е безгрешен, важно е да се учи след това
защото истинският човек е чист пред съвестта !

припев:
и ще продължавам всичко от себе си да давам,
да живея,да се моля, да копнея, да се боря
и ще гледам винаги напред с вяра в очите
съществувам в реалността, но живея в мечтите