Гледай видеото
Оригинален текст
Отново писна ми и някаква шибана ярост,
ме кара да викам силно и чувствам жестока слабост,
как се залива ме от шибаната ми глава
до шибаните ми пети и нервите ми късат се,
игли,по цялото ми тяло чувствам..
Не искам вече да съжалявам за тва коет изпускам
и всеки път да ме побиват тия тръпки,
мразя себе си и мразя да чувам зад мене стъпки.
Не издържам и често си превъртам,
като гузен постоянно се озъртам
на всичките посоки,а всъщност май че съм никъде.
Не ти ли писна бро,с тебе винаги да викаме?
Но въпреки това оставаме нечути,
виж ме как изливам всичко и казвам милиони пъти,
че няма да спра за нищо на света сега,
в момента сбъдвам част от моята и твоята мечта.
Писна ми да се раздавам максимално
и тъкмо да се приближа до финала и отначало
писна ми да бъдат с мен материално
да ме лъжат ежедневно,нахално и неморално.
Пуша много цигари,щот живота ми пари,
писна ми да сънувам кошмари,
писна ми живота с проблеми да ме товари,
да ме хваща на тясно и да раздава шамари. /2х/
Полудявам,смея да твърдя,
че това състояние сам си го причинявам.
Не искам да оставам сам,
но оставам може би защото вяра нямам.
Даже и на мен често, прекалявам с емоциите си
и отново вбесен съм на поредния си ден,
който носи ми проблем.
Колко искаш,за да бъдеш до мен ?
Въобще искаш ли да бъдеш до мен?
е, май че не - объркан,изкривен,изцеден,изморен
сякаш без сърце и не чувствам състрадателност,
последователност от нападателност и неебателност.
Чувам гласове,полудявам и се притеснявам,
сънувам хора,които не познавам и признавам,
че съм луд или може би си го втълпявам.
И се влошавам, сякаш в гаден изрод се въплащавам,
и решавам ,че с депресията си прекалявам,
осъзнавам - губя себе си стремейки да се опозная.
Писна ми да се раздавам максимално
и тъкмо да се приближа до финала и отначало
писна ми да бъдат с мен материално
да ме лъжат ежедневно,нахално и неморално.
Пуша много цигари,щот живота ми пари,
писна ми да сънувам кошмари,
писна ми живота с проблеми да ме товари,
да ме хваща на тясно и да раздава шамари. /2х/
