Гледай видеото
Оригинален текст
Денем пясъчни замъци строя,
Нощем скитам се в тях насън.
Ще избягаш, но спира те нощта,
А духът ти е вече вън.
Колко пъти докосвахме, нали,
Забранения плод... И знам,
Че в сезона на дългите мъгли
Няма вече да бъда сам.
Припев:
Виждам, през тебе виждам
Всяка мисъл за добро и зло,
В твоя мозък от стъкло.
Нарисувай ми истинско небе,
Искам птици да плуват там.
Ако пишеш думичката "Не",
Лесно ще я изтрия сам.
И ще запаля пясъка у мен,
Ще се чудиш на тоя плам.
Но щом започне пясък да кипи,
Във стъкло се превръща, знам!
Припев:...
В нарисувани кули ще стоя,
Окован във пера и пух.
Ако искаш, ела и ме стопли,
Или бягай при някой друг.