Оригинален текст
Мислех си, че ти си късче небе,
Мислех се, че аз съм бурно море,
Спомен син шепне бавно на глас,
Някой звезден атлас.
Вярвал бях, че ти си сребърен здрач,
Вярвал бях, че аз съм нощен пазач,
Често във дим се губи пътят
по който вървим.
Знаех, душата търси игра.
Знаех, че тя ми готви малка шега,
Твойте птици с полет чудат,
През нощта пак летят.
С леден дъх стопляш мойте ръце,
С удар глух спираш мойто сърце.
Гъстият мрак е скрил от теб
Знакът ми плах.
Късно! Няма изход назад.
Чезне във мен твоя образ познат.
Как ли сега, в тази тъжна игра,
Правила да сглобя?
С тежък звън ти затвори врата,
В тъмна нощ аз захвърлих ключа.
Колко лета ще трябва пак сам да вървя?
Пр. Тази игра
Бе само сън лъжовен!
Нека сега
Остане само спомен!
Мислех си, че ти си бурно море,
Мислех си, че аз съм късче небе.
Във всеки от нас е скрит
Някой звезден атлас.
Вярвал бях, че ти си сребърен здрач,
Вярвал бях, че аз съм нощен пазач.
Често във дим се губи пътят,
По който вървим.