Оригинален текст
Изгубена птица над мен премина,
с крилете си тихо разбуди ноща
и наоколо сякаш смехът ти прелитна,
но бързо се скри... в тишина.
Но защо ли пред мен... пак се яваваш,
не знаеш ли вече не си ми съдба.
Аз отдавна забравих дните със тебе,
защо пак вълнуваш мойта душа?
Припев:
Не разбра ли..., не искам... сънят ми да гониш!
Да рисуваш мечти - на някой друг предложи!
Да живея без теб - това отдавна го мога!
Не търся утеха... във садки лъжи!
Бавно потрепват листа пожълтели,
събудени рано от топлия дъжд.
Тихо капките падат, докрай уморени...
съня ми се върна... изведнъж.
И спокоен съм вече, не мисля за тебе.
Дълго чаках мига, в който да разбера,
че очите красиви също могат да лъжат...
дизайнът е важен, но трябва душааа!!!
Припев(х3)