Оригинален текст
Утро сънено се ражда пак
от топлите лъчи
Цветно виждат нечии очи
докосвам приказен храм
С четка рисувам аз тишината
на картина огрях
тихо гасне пейзажа
в който пак срещам частици от страх
Утрин сънена в мене посрещам
Без луна започва този ден
Със очите чужди поглеждам
Рисувам, усещам с боите от прах
Искам слънцето да изгоря
Вятъра да спра
Но боите нямат тази власт
Докосвам празни платна
С четка рисувам аз тишината
на картина огрях
тихо гасне пейзажа
в който пак срещам частици от страх
(х2)
Утрин сънена в мене посрещам
Без луна започва този ден
Със очите чужди поглеждам
Рисувам, усещам с боите от прах
С четка рисувам аз тишината
на картина огрях
тихо гасне пейзажа
в който пак срещам частици от страх
(х3)
Утрин сънена в мене посрещам
Без луна започва този ден
Със очите чужди поглеждам
Рисувам, усещам с боите от прах