Оригинален текст
Начало
Когато отвориш вратите и ми направиш път,
застанеш лице в лице с мен, а не с гръб,
аз влизам в твоя свят, в който
единственият господар си ти, а моето
присъствие е присъствие на странник с одежди
от един далечен свят, чиито единствени надежди
е да намери брат
в твоя свят
или сестра, която да не е предател враг.
Аз идвам от един далечен свят,
но не за друго, а за да открия в твоя свят
нещо изгубено между двата свята,
приликата разрушена от правилата
на света, в който сме поставени,
разрухата заради, която се чувстваме често изоставени.
Аз идвам от свят, който е далече,
за да открия в теб човека, човече.
Припев:
Моят свят е в моята душа.
Твоят свят е в твоята душа.
Кажи ми как болката да утеша
в душата ти без света ти да разруша?!
Моят свят е в моята душа.
Твоят свят е в твоята душа.
Кажи ми как болката да утеша
в душата си без света ти да разруша?!
Втора Част
Аз идвам от един далечен свят,
но и аз и ти живеем в свят
изпълнен със смрад.
Когато замирише всеки бяга и търси спасение,
когато трябва да сме заедно всеки търси уединение
или по-лошо, ставаме врагове,
ограбени отдавна с протегнати празни нозе,
но воюваме за това, което ще ни дели -
за погрешни различия, за болка, богатство и бедност ... Нали?!
... за страх, неуважение израждащо в уважение...
Но дали ще бъда богат или беден е без значение.
Дали ще бъда богат или беден и гладен
аз все ще съм жаден, когато за мен си далечен и гаден.
... И там в простия свят между два тротоара -
свят от два свята, но на една гара,
аз ще се моля за нашата прилика,
но не я ли откриеш ще загубя всяк'во чувство за лирика.
Припев:
Моят свят е в моята душа.
Твоят свят е в твоята душа.
Кажи ми как болката да утеша
в душата ти без света ти да разруша?!
Моят свят е в моята душа.
Твоят свят е в твоята душа.
Кажи ми как болката да утеша
в душата си без света ти да разруша?!
Последна Част
Аз знам от какво имаш нужда.
Твой'та страст за мене не е чужда.
Познавам те от вкуса на сълзите ти
до бляновете градящи мечтите ти.
Знам какво е нужно да капне върху сърцето ти,
за да зърна за сетен път усмивката върху лицето ти.
Ела със мен, когато ти дам знак да ме последваш
в онзи свят, в който не ти омръзва да изследваш.
Дори и старото там изглежда ново,
като неоткрито, когато съзнанието ти е готово
да разкъса стихийно бурята,за да стигне блаженото спокойствие,
след едно поредно изживяно удоволствие.
Толкова много животи живея,
за да бъдат истински нещата, които пея.
Оглеждам се в толкова много огледала
и полудявам до смъртта,
когато от твоя страна
нещата не изглеждат така
както и аз ги искам.
Никога няма да се науча да стискам
и да подтискам
омразата. От нея обладан
когато градя от сърцето си и не мога да бъда разбран.
Обвивам раните с омраза,
добрите чувства към предателите не искам да запаз'а.
Бях друг,
когато беше друг,
сега съм друг,
когато вече си употребен боклук.
Припев:
Моят свят е в моята душа.
Твоят свят е в твоята душа.
Кажи ми как болката да утеша
в душата ти без света ти да разруша?!
Моят свят е в моята душа.
Твоят свят е в твоята душа.
Кажи ми как болката да утеша
в душата си без света ти да разруша?!
Моят свят е в моята душа.
Твоят свят е в твоята душа.
Кажи ми как болката да утеша
в душата ти без света си да разруша?!
Моят свят е в моята душа.
Твоят свят е в твоята душа.
Кажи ми как болката да утеша
в душата си без света си да разруша?!