Оригинален текст
Първа Част
Да изчезна с дни, да се изгубя с години,
аз пак ще се връщам и няма да бъда невидим.
Отхвърлен или не отхвърлен, желан или нежелан,
никога няма пръв да те предам.
Плувам в океан от свян.
Всеки миг чувствам душата си пречистена.
Така получавам подаръка от моята истина.
Аз съм невинен.
Не по-малко горд оставам, когато неправилно съм обиден.
Не нося отговорност за чуждите грешки.
Не съм пастир на душите човешки.
Не съм преграда пред твоята посока.
В непрогледният мрак не съм пропаст дълбока.
Усещам пътя си и се движа по него.
Вслушвам се в сърцето си и взимам решения.
Понякога правя избор с цената на много лишения.
Вярвам в доброто. Правя за това, в което вярвам.
Да бъда излишно лош - старая се да избягвам.
Това е религията, която изповядвам.
А ти имаш ли своя?
Припев:
Няколко крачки встрани. Направи ги!
Накарай картината да спре да се върти!
Погледни и си отговори!
Това ли е което искаш ти?
Втора Част
Вървя по пътя си и пресичам
чуждите пътища. В чуждите светове надничам,
но не като натрапник, а като поканен гост -
преминал през път, от свят в свят, по невидим мост.
Пътища се събират, пътища се делят.
Прилики и разлики определят посоката на нашия път.
Понякога се спираш и искаш да се върнеш -
спомените в настояще да превърнеш.
Понякога се връщаш или гордостта е прекалено голяма... .
Друг път подразбираш, че и да го правиш вече шансове няма.
Днес грешките са сълзи, а утре вече са драма.
Продължавам по невидимите мостове.
Гледам пътищата надолу...
Колко млади души се губят в пространството голо?!!
Без цел, без посока, без вяра.
Една последна грешна амбиция душата изгаря.
Да престъпваш и пак, и пак правилата -
това няма да поправи трайно нещата.
След порочният старт мисли различно по нататък,
защото предателство и възмездие превръщат пътя нагоре в кратък.
Припев:
Няколко крачки встрани. Направи ги!
Накарай картината да спре да се върти!
Погледни и си отговори!
Това ли е което искаш ти?
Последна Част
Повярвай ми! Не искам да те лъжа.
Не изисквам да се застъпваш за мислите ми, но държа
да ги открия. Чувствам се задължен и отговорен
с това, което знам, към твоето съзнание да бъда отворен.
Не съм ти настойник от улицата - такова нещо няма.
Героите са там за кратко - после нещата продължават като драма.
И така, ден след ден, нещата се въртят като зарове, които ненадейно могат да изберат
да се прeдвижиш напред, на мястото на предишния,
а след време да се почувстваш в играта излишния.
Предатели във всяка игра,
предателство във всяка ръка.
Пази се! Нещата горят от тази страна.
Затвори им очите! Не отваряй устата си!
Прикрий мислите си! ... И запази главата си.
Припев:
Няколко крачки встрани. Направи ги!
Накарай картината да спре да се върти!
Погледни и си отговори!
Това ли е което искаш ти?