Имам

Говорене: Кучките не спират да заразяват… Майка им шибана…
Нищо не ма ебе… Майка им шибана!!! …

ЗВМИ КЛАНА…
ЗВМИ…
…ЗА ВСИЧКИ МЛАДИ ИГРАЧИ

Част 1
Помня когато бяхме 14, 15, 16 годишни.
Гледахме света наоколо и се чувствахме за него излишни.
Мразехме всичко, което стоеше на по-високо.
Чувствахме се предредени и прецакани жестоко…
Сега си спомням…
Гледахме "Бавариите" и "Benz-овете" на дебелите бейзболисти.
Майка им шибана… Все едно бяха илюзионисти.
Толкова дебели, а с толкова готини мадами…
облечени в анцузи и ланци, а ние чакахме да станем големи.
Мислехме за много неща, с които да станем богати и железни.
По цял ден не спирахме да слушаме негърските песни
на черните артисти, които сега ги слуша цял свят…
Естествено гангстерите на Холивуд, а не от моя град.
Искахме, мислeхме, правeхме да сме като тях.
Така и не разбрах
дали това е геройство.
Но разбрах със сигурност, че не трябва да се губи достойнство и войнство,
защото целият живот може да не е улица,
но навсякъде присъства шибаната глутница
от кучета и кучки, хиени и чакали,
и всякакви други педали,
пораждащи аномалии…
НАОКОЛО

Припев:

Имам дни, имам и нощи,
имам неприятни спомени, имам и разкошни.
Помня какъв съм бил. Знам какъв съм сега.
Не съм страшен. АМИ ти ПА' КЪВ' СИ УЕ?!

Част2
И когато всичко е толкова далече
не остава нищо друго освен да погледнеш наоколо,
да видиш новите кучки и да дръпнеш дълбоко
това, което обичаш.
Защото твоя свят не е всичко, а само това което привличаш.
Винаги съм искал нещо да дам, а не да взема,
но така, че когато те погледна
да виждам в погледа ти че си със мене,
че ме разбираш - тогава и аз съм с тебе.
Не ме е страх от никой. Не ме е страх от нищо. Не ми пука, дали ще ме предадеш.
Просто системата се разваля…
разчиствам, подреждам наново и всичко продължава.
Така виждам живота,
ден след ден
правя каквото трябва, за да видя до мен
това, което ми трябва, това от което имам нужда.
И нито една sas-ната гъбка, нито едно джудже в мен събужда
начина по който го правя.
И, за да те имам,
никога няма да забравя, от къде идвам.

Припев:

Имам дни , имам и нощи,
имам неприятни спомени, имам и разкошни.
Помня какъв съм бил. Знам какъв съм сега.
Не съм страшен. АМИ ти ПА' КЪВ' СИ УЕ?!

Част3
Живота продължава,
но няма да забравя,
какво е било пред лицето ми, и какво е сега зад гърба ми …
колко ме държат за кура без да схващат мисълта ми.
А кой ще иска да ме върне,
когато олекне с 3 грама трупа ми?
Никой не дава за истинския блясък,
никой не дава за истинския тласък.
Истината е някъде отдолу,
а всичко отгоре е суетен блясък, повърхностно и голо,
и всяка шибана кучка чака
мигът, в който без да дава да обере каймака.
Майната им на тези измислени играчи
и всички с тях, които са забравили какво значи
да си истински.
Да ви еба балъшката гъзария
и изкуството ви онази шибана помия.
Ще дойде денят, в който ще напълня всяка уста …
но днес е денят на непримиримите войни и техните сърца.