Оригинален текст
Искам всеки, който помни, който е заставал на моя път
много добре да знае ...и всеки, който иска да застане на моя път
искам и той много добре да знае...
Никой не може с нищо да ме притесни. Разбирате ли уе?!
Част 1
Помня когато бяхме 14, 15, 16 годишни.
Гледахме света наоколо.
Големите играчи ни държаха настрани от кокала.
Искахме да схванем правилата, но няма такива,
А само ревностна борба и надпревара дива.
Всичко опира до его и отстояване на позиции -
Един нестихващ сблъсък между освирепели амбиции.
Но разпусни! Идва втора стъпка,
В която се отказваш или се засилва необяснимата тръпка.
Тогава спираш или продължаваш.
Роден ли си за т'ва?! Ставаш или не ставаш?!
Влизаш и действаш по инстинкт
На разгневения ринг,
А чакалите кибичат и се възмущават
И кой на кого ще плаща се заблуждават.
Нещо обичайно...
Целият живот може да не е улица,
Но там се учиш как да го начукаш на шибаната глутница
От кучета и кучки хиени и чакали
И всяк'ви други духачи пораждащи аномали.
Никой не може с нищо да ме притесни. Разбирате ли уе?!
Припев:
Имам, имам дни, имам и нощи,
Целият живот може да не е улица,
Но там се учиш как да чукаш шибаната глутница.
Част2
И когато всичко е толкова далече
не остава нищо друго освен да погледнеш наоколо,
да видиш новите кучки и да дръпнеш дълбоко
това, което обичаш.
Защото твоя свят не е всичко, а само това което привличаш.
Винаги съм искал нещо да дам, а не да взема,
но така, че когато те погледна
да виждам в погледа ти че си със мене,
че ме разбираш - тогава и аз съм с тебе.
Не ме е страх от никой. Не ме е страх от нищо. Не ми пука, дали ще ме предадеш.
Просто системата се разваля...
разчиствам, подреждам наново и всичко продължава.
Така виждам живота,
ден след ден
правя каквото трябва, за да видя до мен
това, което ми трябва, това от което имам нужда.
И нито една sas-ната гъбка, нито едно джудже в мен събужда
начина по който го правя.
И, за да те имам,
никога няма да забравя, откъде идвам.
Припев:
Имам, имам дни, имам и нощи,
Целият живот може да не е улица,
Но там се учиш как да чукаш шибаната глутница.
Част3
Живота продължава,
но няма да забравя
добрите и лошите дни.
Всичко може да загубя, но не и ценните спомени.
С тях глася везните и взимам победи,
докато съдбата размесва тестето и наново го реди.
Истината е някъде отдолу,
а всичко отгоре е суетен блясък, повърхностно и голо,
и всяка шибана кучка чака
мигът, в който без да дава да обере каймака.
Майната им на тези измислени играчи
и всички с тях, които са забравили какво значи
да си истински.
Да ви еба балъшката гъзария
и изкуството ви онази шибана помия.
Ще дойде денят, в който ще напълня всяка уста,
но днес е денят на непримиримите войни и техните сърца.
Припев:
Имам, имам дни, имам и нощи,
Целият живот може да не е улица,
Но там се учиш как да чукаш шибаната глутница.
ЦЕЛИЯТ ЖИВОТ МОЖЕ ДА НЕ Е УЛИЦА,
НО ТАМ СЕ УЧИШ КАК ДА ЧУКАШ ШИБАНАТА ГЛУТНИЦА