Гледай видеото
Оригинален текст
Имаше едно момиче, казваше се Лили,
на нея питам всеки ден, боже ти прости ли?
убита от живота, от своите мечти,
тя търси светлината, във бъдещите дни,
опита да забрави, но просто не можа,
в какъв живот живее, най - после тя разбра,
опита да избяга, някъде далеч,
историята ще разкажа в следваща реч,
качи се тя на влака, потегли към съдбата,
научена да гледа, дълбоко във нещата,
откъсна зе за малко, от шибания свят,
във който беше важно, кои е беден и богат,
и заживя наново, поне така реши,
загърби мъките, оттегли се в страни,
какво ще стане с нея, сега ще разберем,
дали на мъката, ще бъде вечно в плен..?
Лили порасна бързо, сега не е дете,
и ето както мислих, заживя добре,
но мъка я гризеше, от миналите дни,
някой и взе душата, сърцето и разби,
но тя не се предаде, бори се докрай,
опита да избегне, този тъжен край,
и тя успя-намери, своята любов,
някой отговори, на тъжния и зов,
и в нейния живот разбра, че има щастие,
преминала напълно своето нещастие,
от миналите дни самотни, с ножа във ръка,
когато беше ден за ден, нейната съдба,
това урокът беше, не падай на земята,
а изправи се, и гледай в небесата,
и полети нагоре, към хубавите дни,
от мъките се избави, щастието прегърни..