Оригинален текст
Тук съм за да потваърдя една теория,
че любовта е забравена история.
Ужасно е да гледаш така от страни,
каки има само при поява на пари,
защото тях гледа всяка госпожица,
но свършат ли, те режат с голямата ножица.
Изхвърля те като маратонка без подметка,
защото от тебе няма вече никаква сметка.
И това не е само случаи или два,
това го прави всяка втора жена.
Като змия е тя не и се доверявам,
остави я сама и напред продължавай.
Начина да се спасиш е само един,
срещнеш ли друга изчезни като дим,
казвам ти на жена вяра нямай,
хващай я за ден-два и веднага бягай.
Припев:
Защото любовта е като цвете, което вече не ухае когато е в твоите ръце.
Защото любовта е като цвете, което вече не ухае, нямам сили за твойто-не,
защото любовта е като цвете, което вече не ухае, когато е в твоите ръце.
Защото любовта е като цвете, което вече не ухае, нямам сили за твойто-не.
Любов или нещо което го няма,
потънала бездна и заровена яма.
Като ехо далечно гласът и се чува,
в материалния свят вече нищо не струва.
Всеки надеждата по-малко губи,
а заедно с нея и желанието да се влюби.
В студена застинала снежна покривка,
душата обгърната в ледена обвивка.
Тя започва от начало,но без край.
Парче ти остава от този сладък пай.
Път без светлина обгърнат в мрак,
ти си в безизходен тунел, далечен тъмен бряг,
появява се като изгрева и зората,
тази неволно композирана соната,
маи формулата още никои не я е открил,
а горчивия вкус ти сам го опита.
Припев:
Защото любовта е като цвете, което вече не ухае когато е в твоите ръце.
Защото любовта е като цвете, което вече не ухае, нямам сили за твойто-не,
защото любовта е като цвете, което вече не ухае, когато е в твоите ръце.
Защото любовта е като цвете, което вече не ухае, нямам сили за твойто-не.