Оригинален текст
Колко пъти във себе си
ти мъже си прибирала,
за да откриеш, че пениси
само си консумирала?
А си търсила чувства,
търсила си утеха,
но все нещо отсъства -
Те не дават, а взеха,
взеха твоето тяло,
не видяха душата...
Няма път, без начало -
Листопадно тъгата
те прегръща и губиш
вярата си в мъжете,
страх те е да се влюбиш
пак, защото си цвете
и когато ги няма
водата и светлината,
като стръкчета слама
ти увяхват листата...
И намразваш си тялото,
че за тях е най-важно,
губиш в себе си бялото,
а това е най-страшно!
Щом загубиш го в себе си
то в мъжете ще виждаш
само дебнещи пениси,
и ще ги ненавиждаш...
Пак ще бъдеш със тях,
но единствено търсеща
не любов, само грях,
връзки бързи... без бъдеще...
И когато откриеш
този, който си чакала,
може да не разбереш,
че за него си плакала,
че за него и тялото,
и душата са важни -
Но загубиш ли бялото
са последствията страшни...
Може да го загубиш
без дори да разбереш -
Не преставай да любиш
и любов... ще намериш!