Оригинален текст
Няма ли нещо да попиташ?
Няма ли пак до мен да спиш?
Няма ли как да не грешиш?
Няма ли нещо, за което
тук до мен да си, и да помълчиш?
Сякаш всичко губи смисъл,
сякаш връщам се назад, и малко ме боли.
Няма ли нещо да попиташ?
Няма ли пак до мен да спиш?
Мисля, че сега грешиш.
Ако мога ще забравя.
Казваш ми, лесно е да спрем.
Може за теб, но не за мен.
Знам, че пак ще се оправя.
Може би някой ден
тук ще си, но не за мен.
Сякаш всичко губи смисъл,
сякаш връщам се назад, и малко ме боли.
Няма ли нещо да попиташ?
Няма ли пак до мен да спиш?
Мисля, че сега грешиш.
Няма ли нещо да попиташ?
Няма ли нещо да попиташ?
Няма ли нещо да попиташ?
Няма ли пак до мен да спиш?
Няма ли как да не грешиш?
Ако мога ще забравя.
Казваш ми, лесно е да спрем,
може за теб, но не за мен.
Знам, че пак ще се оправя.
Може би някой ден,
тук ще си, но не за мен.
Ако мога ще забравя.
Казваш ми, лесно е да спрем,
може за теб, но не за мен.
Знам, че пак ще се оправя.
Може би някой ден,
тук ще си, но не за мен.