Оригинален текст
Бавно ме покрива пак нощта,
някой там не спи.
Търся аз лицето ти, не знам,
някъде сам си ти.
И когато те няма вечер,
и когато до мен е само дъждът.
Той отмива моя страх.
И ето пак утешава нежно ме.
И хората спят,
и не виждат във съня
болката сега във мен.
Някога ми каза, че е знак
да бъдеш до мен. Нали?
Странно е, но аз не зная как
сега съм сама. Боли!
И в тази безкрайна вечер,
пак тихо с мен е само дъждът.
Той отмива моя страх.
И ето пак утешава нежно мен.
И хората спят и не виждат във съня
болката сега във мен.
И очите ти пак ме гледат,
и ръцете ти ме докосват.
И съзирам те във мрака,
та това е само чужда сянка.
Улиците без теб пак са пусти
и пак до мен е само дъждът.
Той отмива моя страх.
И ето пак утешава нежно ме.
И хората спят и не виждат във съня
болката сега във мен.
И само дъждът,
Той отмива моя страх.
но и ето пак, утешава нежно ме.
И хората спят и не виждат във съня
болката сега във мен.
Болката сега във мен.