Оригинален текст
Как мислиш, че така ще стоя, и няма да ме заболи?
Как мислиш, че ще продължа да слушам твоите лъжи?
Ти беше друга и аз по - различен, но всеки даде от себе си част.
Светът ни стана досадно - безличен, отиде си и първата страст.
Припев:
Защо ме гледаш и казваш - Обичам те!
Нима си мислиш, че аз съм глупак?
Защо ме лъжеш, и казваш - Довиждане!
Това е сбогом, а после е мрак.
Пак пушиш тъжно, загледана някъде, не виждам нищо в твойте очи.
Заби компютъра, свършва се бирата, смисъл не виждам да продължим.
Гасиш цигарата, убиваш тишината, взимаш чантата от кухненския плот.
Излизаш, след теб аз затварям вратата, със нея страница от моя живот .
Припев:
Защо ме гледаш и казваш - Обичам те!
Нима си мислиш, че аз съм глупак?
Защо ме лъжеш, и казваш - Довиждане!
Това е сбогом, а после е мрак.