Оригинален текст
Далеч ли беше времето когато деляхме мигове изпълнени със страст
Мигове за мен по-скъпи и от злато,
мигове , в които бяхме само ти и аз.
Остава ми единствено да си спомням за теб,
да нося в мен спомена, който дълго ще говори и да ми напомня за тези наши дни.
Какво се случи, така и не разбрах добре,
Защо се случи дали ще разбера поне,
вина ли имах че всичко свърши тъй нелепо
Вина ли имаш не знам, но всичко което
Остава единствено да си спомням за теб
Да нося в мен спомена, който дълго ще говори и ще ми напомня
Как силно мечтая да имам и власт, в който да мога и да галя косите ти.
Щом те видя мечтая за нас, но ти тръгваш на някъде.
Тръгваш някъде…
Сега, остава единствено да си спомням за теб,
Да нося в мен спомена, който дълго ще говори
и ще ми напомня силно мечтая да имам и власт, в който да мога да галя косите ти
Щом те видя мечтая за нас, но ти тръгваш на някъде
Тръгваш на някъде. .
И остава само тишина, тишина
Тишина, за мен и за теб тишина,
Тишина, тишина …