Оригинален текст
Във нощта потрепервам от студа,
ясно е синьо-черното небе.
Един милиард звезди мигат,
гора като очи на милиони души.
На ръба плахо тръпна от страха,
чакам пак аз към миналото влак.
Как искам някак си да ида там,
като преди, на деня да погледна с нови очи.
Припев:
Моя свят ограбен пак да построя.
Храм от сто надежди бързо да скова.
От любов и вяра Бог да съживя!
Да го пръсна със вода
и с живот от моя дял да го даря!
Но уви, това се случва само във мечти,
а времето е съдника на нашите съдби.
То безмилостно води дето си реши,
а човек създаден е да твори, но и Руши!
Припев:
Моя свят ограбен пак да построя.
Храм от сто надежди бързо да скова.
От любов и вяра Бог да съживя!
Да го пръсна със вода
и с живот от моя дял да го даря!
Двама с него тайно времето да спрем,
яко да се наковем
и нормални хора пак да създадем,
във ноща чакам плахо на ръба.
Припев:
Моя свят ограбен пак да построя.
Храм от сто надежди бързо да скова.
От любов и вяра Бог да съживя!
Да го пръсна със вода
и с живот от моя дял да го даря!
Двама с него тайно времето да спрем,
яко да се наковем
и нормални хора пак да създадем,
във ноща чакам плахо на ръба.