Оригинален текст
Черно небе плачещи очи в разкаяние.
Под луната бягат самодиви през маково поле.
А аз съм горе на върха, отдолу е света,
толкаова съм уморе, ннямам сили да се дам във плен.
Йее, да се дам във плен.
Ето виждам,обличат ме във дървеният ми костюим.
Мъж във черно за мен разтяга той последия локум...
Аз така и не поумнях, времето пилях,
поех назад с идеята да избягам от реалността...
йее, да избягам от там.
Припев:
Аз предавам си духа, лягам кротко във пръстта,
до мен е тишина ,пее моята душа.
Духът е също като мен,
бит и много уморен пак стои на грешен път.
В последния си земен ден,
той духът е също като мен.
Припев:
Аз предавам си духа, лягам кротко във пръстта,
до мен е тишина ,пее моята душа.