Оригинален текст
Отново седем,умът ми срича.
Посоки седем имам,
сякаш на една приличат.
Със седем рани и 7 кръста на гърба,
всички на куп събрани
Нося ги и пазя ги, мои са нали?
Питам се дали ще ги имам докрай?
Магии седем, за дни и нощи
години седем имам чудя се дали са още?
Прокоби седем и 7 кръста на гърба...
по навик вреден воден Нося ги и пазя ги,
времето зове,питам се къде?
Аз ще мога сега Да живея така,
все от твоята магия до полуда да пия.
Аз ще мога сега да живея така,
в плен на твоята магия, моя сам да открия.
Оттук нататък ще бъда кратък.
Писна ми от магии, обещания и дивотии.
Денем и нощем ще гоня мъката и злобата.
От навик нов и ценен, само напред аз ще вървя,
за да разбера, че за цял живот.
Аз ще имам всеки ден седемте неща във плен,
но от моята магия до полуда озарен,
аз ще имам всеки ден теб и кой ли не във плен,
а от моята магия нова ще открия,
за да имам всеки ден теб и другите във плен.
Все от моята магия,до полуда окрилен.
За да имате със мен, бъдещия ден във плен.
Разрушете проклетията и вървете напред,
но до мен.......