Оригинален текст
Човек обича до гроб се врича ,
само по воля , не и от страх.
Детство без радост , погубена младост
птица във клетка заключена бях.
Мъж прекрасен влюби се във мен
исках го за свой съпруг,
но насила в онзи мрачен ден
мен венчаха ме за друг..
пр:
И се гърчех от болка крещях
и проклинях този живот жесток ,
че от любовта мечтана ме лиши
Но тогава разбрах ,
че кого да обичам да каже не може Бог,
а едничко сърцето ще реши.
С болка в гърдите, и сълзи в очите
минаваха дните ми в самота
От лек се нуждаех отлично го знаех
лекът вълшебен бе любовта.
Мъж прекрасен влюби се във мен
исках го за свой съпруг,
но насила в онзи мрачен ден
мен венчаха ме за друг..
пр:
И се гърчех от болка крещях
и проклинях този живот жесток ,
че от любовта мечтана ме лиши
Но тогава разбрах ,
че кого да обичам да каже не може Бог,
а едничко сърцето ще реши.../2
ЧОВЕК ОБИЧА ДО ГРОБ СЕ ВРИЧА
САМО ПО ВОЛЯ НЕ И ОТ СТРАХ...!
